Америка (все още) няма индустриална политика
Слуховете за индустриална политика в Америка са мощно пресилени. Това може да е изненада за някои. В края на краищата администрацията на Байдън още веднъж удостовери ролята на страната в стопанската система на Съединени американски щати по способи, които не сме виждали от половин век: поддръжка за реиндустриализацията, субсидиране на стратегически промишлености, поощряване на синдикатите, преосмисляне на комерсиалните връзки и рестартиране на политиката на конкуренция.
И въпреки всичко това са обособени правила, а не кардинално нова операционна система. На интелектуално равнище е напълно ясно, че се случва огромно изместване на махалото в политическото ляво в Америка, а до известна степен и вдясно. И двете са приели цени, дотации и други държавни намеси. Държавата сигурно ще бъде по-доминираща, без значение кой завоюва президентските избори в Съединени американски щати през ноември.
Но индустриалната политика е за реализиране на избрани неща в действителния свят, като възобновяване на салдото на потреблението и производството в стопанската система, понижаване на неравенството и поощряване на по-добри и по-устойчиви типове напредък, създаване на по-глобално конкурентоспособна работна мощ, намиране на приблизително състояние сред нововъведенията и регулирането и така нататък За да извършите това, имате потребност от същински връзки сред заинтригуваните страни, които имат значение: а точно бизнес, служащи, просветителни институции, гражданско общество и държавно управление на всички равнища.
Едва сме надраскали повърхността на това предизвикателство в Съединени американски щати. Ако Европа е технокрация, а Китай автокрация, Америка може да бъде разказана като огромна, бюрократична корпорация, конгломерат, който е толкоз солиден, комплициран, диверсифициран и себелюбив, че му е мъчно да работи дейно или продуктивно. Операциите са изолирани. Търсенето на ренти е необятно публикувано. Отделенията не могат да работят дружно.
Не единствено, че общественият и частният бранш съществуват в значително разнообразни сфери, само че в тези сфери верните хора постоянно не са в една и съща стая за най-важните полемики. Да стартираме с федералното държавно управление. Администрацията на Байдън е една от най-сътрудничещите, които съм виждал през моите 33 години публицистика. Но даже и там ще видите огромни пропуски в връзката и политическите цели сред, да речем, Министерството на търговията и Службата на комерсиалния представител на Съединени американски щати или Пентагона и Министерството на финансите.
Това е проблем, когато се пробвате да промени цялата природа на американската стопанска система. Издръжливостта значи ли спиране на нови търговски покупко-продажби в Азия, с цел да се опълчи на Китай, което наподобява е методът на комерсиалния отдел? Или значи да се упорства за напълно нова система на търговия, както USTR желае? Трябва ли да ускорим реиндустриализацията и намаляването на рисковете от Китай в името на сигурността, както мнозина в кръговете на защитата биха се застъпили, или да предприемем еволюционен метод и да се опитаме да изгладим нещата с Пекин, с цел да избегнем комерсиална война или инфлация, която е изгледът на хазната?
На равнище Белия дом има необятно единодушие, че се отдалечаваме от митологията за ефикасните и постоянно самокоригиращи се пазари към ера, в която общественият бранш ще би трябвало да прави повече тласъци, или „ маркеткрафтинг “, както биха се изразили някои, за обезпечаване на стопански и политически постоянни резултати. Справянето с огромни комплицирани проблеми като изменението на климата или общественото неравноправие и политическата неустойчивост, произлизаща от него, са два положителни образеца за това къде е належащо това. Но няма нова унифицирана доктрина на полето за това по какъв начин да се направи това. Или какъв брой бързо би трябвало да се случи. Някои чиновници са за инкрементализъм; други за смяна на системата.
Добавете към тази към момента несъответстваща комбинация обстоятелството, че толкоз доста от това, което би представлявало умна индустриална политика – като просветителната промяна – се прави на държавно равнище, което значи, че по своята същина е балканизирано и политизиран. След това прибавете обстоятелството, че бизнесът и преподавателите в действителност не приказват дружно по систематичен метод за това по какъв начин би изглеждала работната мощ на 21-ви век или по какъв начин да бъде основана. Това значи, че даже в случай че доларите за стимулиране се пуснат бързо, може да няма задоволително квалифицирани служащи, които да заемат позиции.
И не ме карайте да стартирам с това по какъв начин извънредно нефункциониращата връзка сред бизнеса и труда в Съединени американски щати попречва всичко - от образованието на умения до икономическото включване до продуктивността и общия напредък на брутния вътрешен артикул.
Рисувам с необятни придвижвания на четката тук и има доста изолирани контрапримери. На локално или даже държавно равнище се реализира прогрес в свързването на точките сред капитала, държавното управление и публичния интерес по способи, които предизвикват по-устойчив напредък и включване. И може би тези локални триумфи съставляват техен личен тип децентрализирана индустриална тактика. Чрез съобщаване на провокациите на национално равнище и финансиране на смяна тук-там, които се нуждаят от нея (икономически затруднените окръзи получават двойно повече стратегически секторни вложения по отношение на техния БВП), локалният триумф може да прерасне в нещо по-голямо.
Но допускам, че Америка ще би трябвало да мисли по-системно и стратегически за провокациите на момента. Когато европейците по-специално подлагат на критика придвижването на Америка към индустриалната политика, те би трябвало да помнят, че Съединени американски щати стартират от нулата. Това е земя на приватизирано опазване на здравето, затворени комплекси, без представители на труда в заседателните зали и доста малко възприятие за колективизъм. Може би малко повече обединени мисли за това накъде отива страната и по какъв начин да стигне до там, би било добре освен за Америка, само че и за света.
